- Запомнете ЂЂЂ всичко е политика. Прочетете писмото на Енгелс до Маргарита Гаркинс, вие сте умен човек. Ако някой ти каже: ЂЂЂаз съм аполитиченЂЂЂ - няма такова нещо. Това дори да псуваш партията, си е пак жива политика. А в моя дом, гледай сега ние в къщи се оказахме една Първична партийна организация.
- А за политика в къщи говореше ли се?
- В гимназията имам великолепни спомени, аз съм от класа, за който се казва, че до ден-днешен колко и ученици да са минали, по-умни няма. Аз съм бил във Втора политехническа гимназия ЂЂЂХристо Боте Ђ. Мойта гимназия даде най-много кметове на Перник, даде офицери, лекари. Росица Янакиева [сегашната кметица на Перник ЂЂЂ бел. М. Г.] е от моя клас, тя седеше на чина пред мен. Знам от майка ми, защото тя беше учителка и от други, че учителите не са смеели да влизат в нашия клас. Те просто казваха: ЂЂЂТолкова са подготвени, толкова знаят тези деца. Те седят и учат по 24 часа, толкова са умни.ЂЂЂ Такъв клас до ден-днешен няма, това се говори в целия град.
- А какви са ти спомените от гимназията?
- Родителите ми се събират като студенти. Майка ми учи в Учителския институт, баща ми учи Минно-геоложки институт в София и така се събират. Баща ми е от едно славно семейство, много деца, останал е сирак много малък и е Рабфак. Баща ми е роден 1930 г., но представи си какво е било. Те взимат будни момчета, отличници и със скъсаните панталони и ги изучават. А на България й трябват кадри. Те вече са изгонили царските такива, което е страшна грешка. Да гониш инженери, да гониш доктори, специалисти, и да създаваш такива от полуграмотни селянчета. И те се женят. На тяхната сватба най-големият подарък е бил една чиния, две лъжици, две вилици и един тиган от кумата ЂЂЂ толкова скромно е било. Сватбата е била през . По разпределение те идват в Перник. Баща ми е завършил ЂЂЂОбогатяванеЂЂЂ и го назначават за началник на Брикетната фабрика със заплата 90 лева днешни пари. И след като го виждат, че е много способен, го прехвърлят към ЦОФ та като главен инженер и след това директор. Няма да забравя ЂЂЂ ние нямахме баня, не само ние. Имаше две обществени бани, но какъв кеф беше - баща ми като началник на ЦОФ возеше го една двуколка, един Стамен, значи виждаш ли - номенклатура. И ние с брат ми се правим на болни, само и само дядо Стамен да ни качи на двуколката и да ни закара до болницата. А до банята, значи къпехме се в служебната баня за работници, огромна баня. А на неговия етаж пишеше ЂЂЂбаня - началникЂЂЂ. И отидеме със семейството и се изкъпем. Това са били страшно мизерни години. Всъщност не мизерни години - и луканка се е ядяло, но просто не е имало този лукс. Аз съм едно такова буйно момче и всяка година си карам лятото на село Горна Секирна.
- Как се събират родителите ти? Покрай мината ли?
ИНТЕРВЮ НА МИХАИЛ ГРУЕВ С КРАСИМИР СТОЕВ-СЕКИРАНОВ , ПЕРНИК 13 ЮНИ 2011
Красимир Стоев Секиранов, ЂЂЂЗапомнете ЂЂЂ всичко е политикаЂЂЂ (интервю, Перник, 13.06.2011 г., автор Михаил Груев, ПРЕХОД BG)
Комментариев нет:
Отправить комментарий